Search results for wordpress

От няколко години се изживявам като администратор на няколко неща. Успехът е променлив, а липсата ми на опит (истински съм работил това само един месец) си личи много ясно дори и сега. Някои от грешките са много дразнещи. Дотолкова дразнещи, че чак реших да ги блогна, след продължителна летаргия в онлайн пространството

Има една много важна мисъл, която Крокодилът беше споделил преди няколко месеца – (карам по памет) добрият системен администратор не се познава по това колко сертификата има или колко страници документация е наизустил, а по това какво може и как се справя в дадени ситуации. Тези думи донякъде ми звучаха като празни приказки, но събитията в последно време ме опровергаха напълно.

Пресен пример е един сървър в училището ми. Предназначението му не е много ясно, в момента работи като gateway и кеширащо прокси на мрежа от около 50-60 компютъра. Звучи елементарно, заучен сценарий от дебелите книжки, с които заспива всеки линуксар. Да, ама не!

Първата простотия, която надробих, беше само дни след инсталацията. Излезе нов Slackware и, в типичния си стил, веднага тръгнах да ъпгрейдвам. Уверих се, че ядрото е OK (между другото, Георги Чорбаджийски преди време написа много ценни съвети за смяната му). Без да се замисля, пристъпих към действие и написах „reboot“ в конзолата. Чаках, но сървърът не сe завърна на хоризонта нито след 5, нито след 15 минути. Грешката беше игнорирането от моя страна на .new файловете в /etc. Udev беше обновен и е отказал да запали със старата конфигурация. Машината беше неизползваема, а действието, естествено, се развиваше в петък следобед. В събота имаше школи по информатика и щеше да падне голямо мрънкане, ако ги оставя без интернет връзка. Вече имах други планове, но се наложи да ходя до училището, с boot cd в ръка, за да си поправям кочината.

Не мина много време и последва друга издънка – внезапно и мистериозно спиране на връзката към локалната мрежа. Отдалечено можех да се логвам на сървъра, но интерфейса към локалната не даваше признаци на живот. Отново запалих джапанките към СМГ, рових из конфигурацията, слушах с tcpdump, дори лазих по пода в опит да проследя кабелите. Прибегнах към най-добрия приятел на сисадмина – мрежовия тестер. Още преди да съм го включил, открих причината за неволите ми – просто RJ-45 накрайникът се е разместил леко. LAN картата е на неудобно място и проблемът не може да се открие само с поглеждане, без да се пипне с ръка. Чувствах се като пълен кретен, набързо поправих мрежата и побързах да се прибера. Цял ден бях раздразнителен и слушах депресарска музика.

Върхът беше преди десетина дни. Гръмотевица беше ударила антената и рутерът на училището, който се намира пред сървъра, беше мъртъв. От интернет доставчика своевременно го бяха сменили, но се наложи да се разходя до любимото школо за да им помогна да възстановят конфигурацията (няма да коментирам как е възможно от въпросния доставчик да не си пазят backup-и на конфигурацията и документация на мрежата). Всичко беше свързано към рутера и се обадихме в провайдера. Понеже човекът, който поддържа техниката в училище, не се оправя много добре с мрежови маски (особено ако са в CIDR вид) и въобще с мрежарска терминология, разговорът беше доста мъчителен и за двете страни. Човекът от доставчика каза, че е настроил всичко. Интернет обаче нямаше – никаква активност на интерфейса към тях. Веднага пуснах tcpdump, който не показваше нищичко. Настоявах за ново обаждане на техническата поддръжка, твърдо убеден, че те са объркали IP адрес или нещо такова. Така и стана. След още един мъчителен разговор и безкрайни обяснения, човекът, който поддържа техниката в СМГ, се обърна към мен: „Support-а казва, че интерфейсът не е вдигнат. Сигурен ли си, че кабелът е закачен на правилното място?“. Леко се изнервих от това подценяване, но все пак реших да погледна. Изтичах да сървъра и забелязах нещо, което за толкова време не ми беше направило никакво впечатление – кабелът беше изваден и стоеше точно пред монитора, сложен под клавиатурата. Срам!

За такива хардуерни проблеми мога да говоря надълго и нашироко, но ще изгоня и малкото скучаещи, които четат този текст. Така че да минем на софтуерните, които също са в изобилие. Пресен пример е отказът на WP Super Cache да тръгне в „супер режим“ на този блог. Активирах въпросната опция, всичко изглеждаше нормално, но в supercache директорията не се появяваше абсолютно нищичко. Тъй като в съзнанието ми тази добавка е една обвита в мистичност, капризна и своенравна купчина код, веднага се зарових в логове, код и форумите на плъгина. След продължително и безрезултатно диджействане, накрая стигнах до един съвет да пробвам с друг браузър, на който не съм логнат. Естествено, стартирах Epiphany и познайте дали тръгна от първия път.

Подобни елементарни грешки биха ме състарили преждевременно, ако наистина си вадех хляба със системно администриране (спокойно, има време и за това ). Оказва се, че само със знания кое как работи, нещата просто не се получават. След като човек премине психологическата бариера на четенето на документация, когато започва да разчита основно на себе си и уменията си за намиране на информация за разрешаване на проблемите, изниква и по-горно ниво (с извинение за леко геймърската терминология). Това, в което се научава да анализира нещата, да не подхожда предубедено и най-важното – да търси проблемите първо в себе си. И тогава става по-лесно.